Ако потърсите историята на италианската паста, ще се натъкнете на десетки версии. В Spizing обаче предпочитаме фактите пред приказките. Препоръчваме ви да четете популярните версии с голяма доза съмнение.
Истината е, че различните форми на паста (изсушена смес от брашно и вода) се появяват в различни точки на земята между 8 000 г. пр.н.е. и 3 000 г. пр.н.е. Пастата всъщност предхожда появата на хляба с мая или квас. Тя се ражда в момента, в който човекът открива зърното и разбира, че от него може да се направи брашно.
Древен Египет и раждането на „Ланата“
Първите форми на „хляб“ от около 8 000 г. пр.н.е. в Древен Египет представлявали изключително тънки печени питки от брашно и вода, подобни на днешните царевични тортили или индийски чапати. Тъй като печенето било скъпо, по-бедните слоеве измислили алтернатива: квадратни питки, сушени на слънце.
- Quern (кюрн): Така наричали печените питки.
- Lana (лана): Сушените квадратни питки. Името им означава „квадратен лист“.
Тези „лани“ се превърнали в основен метод за съхранение на брашно в Близкия Изток и Северна Африка. В Персия те еволюирали в тънки сушени кори, които се натрошавали за сгъстяване на ястия — първообразът на нашата юфка и на средиземноморския кус-кус.
Етруските, Рим и първата лазаня
Не е напълно ясно как тези сушени листове са стигнали до Апенините, но е факт, че около 1 000 г. пр.н.е. Етруската цивилизация (населяваща днешните райони Тоскана, Лацио и Умбрия) вече е произвеждала подобен продукт от спелта.
В Римската империя това вече е масов продукт, наречен lagane (лагане). Използвал се е за приготвянето на популярно ястие на пещ: редове лагане, редове месо и зеленчуци. Да, точно така — това е най-ранната форма на лазанята.
Революцията на варенето: От Йерусалим до Сицилия
До този момент пастата се е пекла или сушила, но не и варяла. Първите данни за паста, специално предназначена за варене, идват от Йерусалим около V век. Описана е търговия със суха паста, идеална за дълги пътувания на мореплаватели и търговци.
Истинският „бум“ обаче се случва през VIII век, когато арабите превземат Сицилия. Те пренасят технологията за производство на суха паста за варене, която светкавично се разпространява из целия полуостров. В Сицилия я наричат макарони, което в превод означава „трудно омесено“.
Защо пастата е оцеляла хилядолетия?
Отговорът е прост: тя е гениален метод за консервиране на зърното. От египетските слънчеви питки до модерното ал денте, пастата остава най-обичана храна в света.