Унгарски гулаш
Пътят на гулаша и съответно на паприката по света започва след неуспешната национална революция през 1848 г, след която бягащите от репресиите на Хабсбургите революционери се заселват в САЩ. Това е една от първите вълни емигранти, пристигнали в Америка през 19 ти век. Със себе си те донасят рецептата за гулаш и знанието за ползване на паприката в Новия свят. Проучване в наши дни установява, че гулашът е едно от петте на-известни ястия в Америка.
.
През 1867 г Унгария добива повече самостоятелност от Империята и това довежда до голям икономически подем и нарастнала международна известност като държава, преборила се за независимост. Всичко свързано с Унгария създава интерес и уважение и през 1879 г бащата на френската кулинария Огюст Ескофие (Auguste Escoffier) поръчва паприка от Сегед и сервира унгарски гулаш (Goulash à la Hongroise) в Монте Карло. През 1904 година Ескофие включва унгарския гулаш в Le Guide Culinaire (световен справочник на кулинарното изкуство, запазил значението си и в наши дни). След появата на паприка в кухните на ресторантите заради гулаша тя бива включена и в други рецепти. Постепенно се настанява трайно във френската кулинария, а от там и във всички кухни по света. В началото на 20 ти век гулашът и паприката стават неразделна част от световната гастрономия и намират място както в най-изисканите ресторанти на света, така и в домашното готвене. В резултат на влиянието на Ескофие по света гулаш наричат гъстата яхния от телешко с паприка, докато в Унгария гулаш наричат супата, а гъстата яхния се нарича “pörkölt”.
.
През 1937 г паприката добива още по-голяма популярност, когато професорът по биохимия Albert Szent-Györgyi от университета в Сегед получава Нобелова награда за откриването на аскорбиновата киселина (витамин С). Той прави своето откритие няколко години по-рано, изследвайки лимони. Установява, че съществува киселина, която спомага транспортирането на водород в клетката при биохимичните процеси, но поради наличието на захари в цитрусовите плодове не успява да изолира чисто вещество, с което да докаже своето откритие. Една вечер съпругата му сервира към вечерята прясно набрани чушки от градината и той се сеща, че това е едно от малкото растения, който никога не е изследвал. Отива същата вечер с торба прясно набрани от собствената градина чушки и до средата на нощта успява да изолира около половин литър чисто витамин С. Това дава началото на цялата индустрия с витамини в света, а паприката се оказва една от най-богатите храни на витамин С.