Червеният пипер в България

Сухите червени лютиви чушки трайно се наместват на масата на българина още в края на 18 ти век. Тогава все още се е смятало, че стават ядливи едва след изсушаване и не е добре да се ядат пресни. Сушели се на низи и се ползвали цели или натрошени в хаванче. След появата на по-малко люти и по-едри сортове, чушките започват да се използват и за пълнене с боб или кълцано месо.

.

След средата на 19 ти век чушките започват да се консумират и пресни и да се произвежда ситно счукан пипер, с който се давало цвят на манджите. Чукането на пипер, макар и доста трудоемко, става изключително популярно и почти всяка домакиня влага много усилия и време в приготвянето на тази съставка. Ръчно счуканият пиперът става доста търсен по пазарите, но все още не е организирано индустриално производство и качеството му е далече от необходимото.

.

Всичко това се променя в края на 19 ти век когато известният предприемач от село Куртово Конаре Александър Димитров, с помощта на Евлоги Георгиев и братята Паница, внася и отваря първата парна мелница за брашно. Мелницата тръгва много успешно, но е подпалена от зложелатели. Принуден да изплаща кредита по опожарената мелница Александър Димитров отново се обръща за помощ към Евлоги Георгиев и с негова помощ отива в Унгария, където да разучи как се прави червен пипер. От там донася семената за сладки червени чушки, култивирани специално за производство на червен пипер. По модела, който е видял в Унгария Александър Димитров открива първата фабрика за червен пипер в България и тя функционира изключително успешно до национализацията и през 1947 г.

.

Веднага след като става популярна продукцията от Куртово Конаре се появяват подобни фабрики в цяла България. Индустриално смленият червен пипер става една от експортните стоки на България. Първият експорт отново е направен от фабриката на Александър Димитров. След 1944 г производството на червен пипер се концентрира в големи специализирани земеделски площи и предприятия. Експорта нараства и е основно към страните от Източния блок и Близкия изток. Създават се специализираните сортове Гороглед, Букетен 50, Новоселски и др. Експорта на тази продукция е толкова успешен, че не остават количества за вътрешния пазар и затова един от емблематичните дефицити от онова време е този на червен пипер.

.

След разформироването на големите стопанства и приватизацията на производствените мощности производството на червен пипер в България намалява с всяка следваща година. Основната причина е, че почти е спряло отглеждането на специализираните сортове за производство на червен пипер. Нуждите в страната се задоволяват основно с внос от Китай, Македония и Сърбия. Българското производство е сведено до преработка на сухи чушки, внесени от чужбина или просто препакетиране на готов пипер. Затова ние подкрепяме малкото хора, които се опитват да съхранят производството на тази толкова важна и обичана подправка в България.