Червеният пипер е нещо повече от подправка за българската трапеза – той е символ на кулинарна традиция и индустриален възход. В Spizing ценим автентичността, затова ви разказваме историята на това „червено злато“, което някога беше основна експортна стока на страната ни.
Началото: Сухи низи и хаванчета
Лютите чушки трайно се настаняват на българската маса още в края на XVIII век. По това време е битувало вярването, че те са ядливи само след изсушаване. Домакинствата ги сушели на дълги низи и ги използвали цели или счукани в хаванче.
С появата на по-едри и по-малко люти сортове се раждат и класики като пълнените чушки с боб или месо. След средата на XIX век българинът започва да консумира и пресни чушки, а трудоемкото „чукане на пипер“ за цвят на манджите се превръща в ежедневие за всяка домакиня.
Александър Димитров и първата фабрика
Индустриалната революция на червения пипер в България започва в село Куртово Конаре. Предприемачът Александър Димитров, с подкрепата на Евлоги Георгиев и братята Паница, отваря първата парна мелница.
След като мелницата е опожарена от зложелатели, Димитров заминава за Унгария, за да изучи тайните на производството на червен пипер. Той донася специални сортове сладки чушки и открива първата модерна фабрика за червен пипер в България, която работи успешно до 1947 г..
Златната ера и парадоксът на дефицита
Успехът на продукцията от Куртово Конаре води до бум на фабрики в цялата страна. Българският червен пипер става ключов за износа, като след 1944 г. производството се концентрира в огромни стопанства. Създават се емблематични сортове като:
- Гороглед
- Букетен 50
- Новоселски
Износът към Източния блок и Близкия изток е толкова мащабен, че се стига до куриоз: червеният пипер става дефицитен на вътрешния пазар, тъй като почти цялото количество заминава зад граница.
Къде е българският пипер днес?
След разформироването на големите стопанства и приватизацията, родното производство започва да замира. Днес специализираните сортове за мелене почти не се отглеждат. Пазарът в България се задоволява основно чрез:
- Внос от Китай, Македония и Сърбия.
- Преработка на чужди сухи чушки.
- Препакетиране на готов вносен пипер.
В Spizing подкрепяме малкото останали ентусиасти, които се борят да съхранят производството на истински български червен пипер. Защото вярваме, че качеството и традицията не трябва да имат граници.